Умният живее с бъдещето, глупавият с миналото, а мъдрия с настоящето.

СТАТИИ

Десет съвета за брачно дълголетие

СТАТИИ


В една доста популярна песен от миналото се казва: „Всичко от което се нуждаеш, е любов”, но повечето брачни партньори са на ясно, че това не е съвсем вярно. Любовта наистина е искрата, която осъществява желанието за брак в реалност, но не само тя е единствената причина мъжът и жената да остават заедно година след година, да преодоляват заедно трудностите и недоразуменията, да имат деца. Без значение дали сте семейство или двойка от година, от десет или повече, има някои „тайни”, които наистина правят възможно бракът или връзката да продължава.

1. Една обща снимка на видно място!

Не, тази от сватбата не се брои. Може да е някоя от почивката ви или от танците на нечия чужда сватба. Добре е да не е по-стара от 5 години - така тя ще покаже, че желанието и на двамата партньори да са заедно не е изчезнало.

2. Шега, която само вие двамата разбирате!

Без чувство за хумор едва ли нечии отношения могат да просъществуват. Ако сте заедно от години, не е проблем да намерите някаква закачка, чийто истински смисъл да знаете само двамата. Това може дори да е една от вашите малки тайни.

3. Спорете, но не се карайте!

Невъзможно е винаги да сте на едно мнение, но това не означава, че трябва да участвате в караници, които не стигат доникъде, освен да ви изнервят. Ако усетите, че несъгласието ви прераства в кавга, спрете и отложете разговорът. Опитайте отново на следващия ден, ако не се получи, отложете го пак. Все някой ден този разговор ще завърши по един или друг начин, но в по-нормална обстановка без викане и обидни намеци.

4. Напомняйте си, че се обичате!

Доказано е, че на всеки е приятно да чува и да казва: „Обичам те!” Моментите преди заспиване или след събуждане са особено подходящи. Думите можете да замените и с жестове. А ако с времето намерите „свой” специфичен начин да покажете, че любовта не е изчезнала, това ще добави нов привкус на връзката ви.

5. Сверявайте понякога часовника!

Дори и бракът, просъществувал десетилетия, периодично се нуждае от проверка. Ако например партньорът ви постави своеобразен ултиматум между нещо във вашия личен живот и брака ви, ще се наложи да избирате, независимо дали ви харесва. Подобни моменти наистина са показателни има ли още бъдеще в един брак или не. В крайна сметка винаги можете да избирате да останете ли заедно, или да се разделите.

6. Спортувайте и се разхождайте заедно!

Заетият човек има нужда и от повече почивка. Намерете някакво спортно занимание, което допада и на двамата, или просто се разхождайте заедно. Приятно прекараното време с някого значи не само приятни спомени, но по някакъв начин подхранва връзката ви.

7. Искайте помощ понякога!

Независимо колко добре се познавате, никога и никой не може да каже, че винаги знае какво иска неговият партньор. Всекидневието ни стана доста трудно и поставя препятствия. Ако усещате, че не можете да се справите сами, поискайте помощ от половинката си. Ако не я получите веднъж е без значение за брака ви, но ако ви се отказва всеки път, дали пък съвместно бъдеще изобщо има…..

8. Бъдете заедно, но и по отделно!

Всеки човек има свои лични интереси, хоби, занимания. Вярно е, че общите интереси и занимания заздравяват връзката, но пък прекомерните опити да сте все заедно могат да се окажат отрицателни. Човек има нужда от свое лично време и пространство. Уважавайте това желание у своя партньор. Така дори ще цените повече съвместно прекараните часове.

9. Приемайте, че сте различни!

При първите си срещи с някого винаги се опитваме да разберем какво тя/той харесва и какво не. Това не е желателно да се променя, след като бракът вече е факт. Ако например половинката ви обича да пътува до разни места с историческа стойност или да ходи по музеи, опитайте и вие - може да се окаже, че ще намерите в това приятни усещания и преживявания и за вас.

10. Заедно преодолявайте препятствията!

А такива винаги има и ще има във всеки брак. Минете заедно през тях и това наистина ще влее нов импулс на желанието ви да останете заедно. Колкото повече пъти успеете да се справите с трудностите и проблемите, толкова по-близки ще ставате един за друг във времето!

Автор: Фани Владимирова, психолог

01.02.2015 г.


 

Детските страхове

СТАТИИ

18/07/2014

6 Comments

 
Страхът е една от най-мощните и примитивни човешки емоции. Той ни предупреждава за наличието на опасност и е от решаващо значение за нашето самосъхранение. Страхът може действително да бъде разделен на два етапа: биохимичен и емоционален. Биохимичният отговор е универсален, а емоционалната реакция е строго индивидуална. 

Биохимична реакция
Когато сме изправени срещу една предполагаема опасност, телата ни реагират по специфичен начин. Физическата реакция да се спасим включва: изпотяване, повишена сърдечна честота и високи нива на адреналин. Тази физическа реакция е известна като "борба или полет" или отговор, в който тялото се подготвя да започне борба или да избяга. 

Тази биохимична реакция вероятно лежи в основата на еволюционното ни развитие. Тя е като автоматичен отговор и е от решаващо значение за оцеляването ни. 

Емоционална реакция 
Емоционалната реакция на страх е силно персонализирана. Някои хора са т.н. адреналинови наркомани - например любителите на процъфтяващите екстремни спортове, които предизвикват страха и изпитват неподозирано удоволствие от този страх. Други имат отрицателна реакция към чувството на страх, като умишлено избягват индуциращи ситуации на страх, на всяка цена. Въпреки че физически реакцията е същата, страхът може да се възприеме като положителен или отрицателен.

Като всички хора, и децата преживяват страхове. Страховете показват, че детето расте и са част от неговото психическо развитие. Някои деца са по-спокойни и при тях страховете са слабо изразени. Други показват силно негативна емоция, стигаща до драматизъм.

Причините са различни, но обединяващото между тях е очакването на болка и дискомфорт, реална или въображаема заплаха. Необичайното, неизвестното и новото са източници, които се свързват с появата на безпокойство, тревога и страх.

Във възрастов план страховете са различни. Бебето реагира с плач, когато е само, когато вижда непознати хора, при появата на внезапни и резки движения, тъмнина. Плаши се от свръх силни светлинни и звукови дразнители. Децата от една до три години са по-малко страхливи от обкръжаващия ги свят. Те тичат в различни посоки, втурват се сред колите, катерят се нависоко, скачат в басейни и др., защото познанието все още не им позволява да предвидят опасностите.

С трупането на опит еволюира и страхът. Така в предучилищна възраст той прераства в страх от изоставяне, страх от отхвърляне, страх от хора със странни лица, черти и недъзи, страх от насекоми, влечуги, животни, страх от водата и шумът на водата, гръмотевиците и силната буря, страх от прегледи (лекар и зъболекар), страх от говор пред публика, страх от неодобрение или неуспех, страх от допускане на грешки, страх от рани и др. Към тази картина се добавят и фантазните образи – страх от тъмното и сенките в тъмното, страх от вещици, чудовища и таласъми, страх от лоши филмови и приказни герои. Такава е възрастта на детето. То все още трудно различава реалните събития от въображаемите картини. В резултат от това родителите откриват, че детето пищи и трепери на сън, пак е започнало да се изпуска през нощта, появили са се кошмари.

С напредването на възрастта се променят и страховете, старите избледняват и се заменят с нови. Приблизително на 6-годишна възраст излиза страхът от загубата на любим, близък човек, страхът за сигурността на дома, страхът от провал в училище. Дълго се задържа и страхът от природни бедствия, пожари, катастрофи, стихии.

През пубертета нараства страхът от възможността за погрозняване и недостатъчно атрактивен външен вид, страхът от отхвърляне от групата или противоположния пол, страхът от несправяне. Юношите преживяват всичко това и добавят тревогата от случки и събития, надхвърлящи ежедневния им опит. Страховете при тях са сходни с тези на възрастните. Те вече са свързани с професионалната реализация, успешността им като личност, адаптивността им към социалните роли, глобалните кризи.

Познанието е ключът към преодоляване на страховете. Базисното спокойствие на родителите е важно, защото от тях зависи как човек в бъдеще ще гледа на света и доколко сигурен и устойчив ще се чувства в него.

Автор: ФАНИ ВЛАДИМИРОВА, психолог


Лъжата и истината

СТАТИИ
 
Колкото и невъзмутими да оставаме външно – щом шмекеруваме, неконтролируеми реакции на нервите със сигурност ни издават. Този който познава признаците, може да разобличи и най-изкусния лъжец.

Тестът е прост. Лицето, което се подлага на проверка написва на листче тайно число от едно до десет. После го включват към детектора на лъжата. Ръководителят на опита пита: „Какво написахте – едно, две, три, …” Десет пъти кандидатът отговаря „не”. Залог няма. Не става въпрос нито за свободата, нито за затвор, нито за повишение или уволнение. Всичко е само игра. Значи няма нищо по-лесно от това да запазиш хладнокръвие. И все пак, уредът ще разобличи човека - гарантирано, прецизно.

Простата причина: „Човекът е програмиран да казва истината”, твърдят професорите по психология и специалистите експерти по детектора на лъжата. Всяка преднамерена шмекерия, всеки блъф означава стрес. А той удря по вегетативната нервна система, която не може да се контролира съзнателно.

Кръвното налягане се повишава, пулсът се учестява, дишането става плитко, кръвта нахлува в мускулатурата, потта избива от порите. Активизира се вътрешната програма на тялото настроена на „бягство” и „борба”. Това става напълно автоматично и против волята ни. Тъй, че можем да лъжем, без да се изчервяваме, но не и без да се изпотим. Именно този признак се регистрира от детектора на лъжата. Колкото по-влажна е дланта, толкова по-ниска е електрическата съпротива на кожата, толкова по-голям е стресът, съответно-толкова по-голяма е лъжата.

Учудващо е и това, че средностатистическият гражданин въпреки всичко изрича неистини поне пет пъти на час. И то без никакви угризения на съвестта.   Започва се още от сутринта, когато секретарката пожелава приятен ден на ненавистния си началник или когато на входа пред жилището ни, прибирайки се от работа отговорите на въпроса на съседката: „Здравей как си?” с дежурното ”Благодаря добре!”, а не сте никак, ама никак добре. И  съвсем не свършва късно вечерта, когато някой мераклия за славата на Казанова шепне на ухото на случайната си позната, че тя е най-хубава от всички жени в живота му.

Макар и заклеймена, лъжата отдавна е приета от обществото. Ако всеки винаги казваше всекиму безжалостно в очите цялата истина, социалната ни структура би рухнала тутакси. Какво печелим като кажем на колежката си, че изглежда ужасно днес? Вероятно сутринта се е събудила с главоболие, или не се е наспала добре, може да е имала недоразумения със съпруга си, с детето и е видно, че днес не е в най-добрата си форма. И какво от това, на всеки се случва. С откровеността си ще я накараме да се почувства още по-зле и вместо да я разведрим, най-много да съсипем остатъка от деня й.

А би могло да бъде по друг начин. Кажете й колко добре й стои синия цвят на блузата със сините й очи или се пошегувайте с нещо. Това ще я накара да се усмихне или да Ви благодари. Вие изричате една приятна истина, като й спестявате неприятната.
 В „Правилата на живота”, Хорас Джаксън Браун с малко шега ни препоръчва: „Прави комплимент поне на трима души на ден!”.

 Запитвали ли сте се, колко пъти сте били така истински и искрени с ваши познати и приятели?!

Винаги е приятно да казваме истината, но за съжаление в ежедневието ни рядко го правим за хубавите неща. Не говоря за ласкателство, а за обективната истина. Надявам се, всеки би се зарадвал да чуе: „Поздравления, имаш прекрасно и сплотено семейство!”, без повод, просто така, защото го е виждал щастлив със семейството му, радвал му се е и се е възхищавал искрено. Или от шефа си за добре свършена професионална задача: „Перфектно колега, продължавайте все така!”. Две изречения, две истини, които правят чудеса с настроението, самочувствието и стимулирането на човека .

Научно е доказано, че лекарите които залъгват пациентите си с думи като: „Нямате основания за безпокойство”, постигат по-големи успехи в лечението, отколкото твърде прямите.

Доказано е също, че послъгващите деца са по-интелигентни от честните. Същото важи и за възрастните. Защото е прекалено лесно за всеки да казва истината, докато за умелата заблуда са необходими фантазия и творчество.

Ето какво казва философията по въпроса: В „Човешко, твърде човешко”, Фридрих Ницше твърди, че тези които не лъжат го правят защото им е трудно да измислят лъжи. Опирайки се на своята обща теория, която оценява хората по тяхната сила и способности, този, който винаги казва истината, просто е по-глупав от останалите. Парадоксално нали?! В разрез с възпитаването на всички морални и духовни ценности на личността! В крайна сметка, дали не сме свикнали да слушаме повече приятни лъжи, отколкото неприятни истини?!

Съществуват няколко типа лъжи и съответно според тях се обяснява човешкото поведение, реакции и действие. Съгласно статистиката посредством половината от лъжите си ние се опитваме да си спестим неприятности тип „манкьор”, около една четвърт ни служат, за да направим живота си по-ведър и приятен – тип „чаровник”, 10% от шмекериите целят да ни представят в по-добра светлина тип „аферист”. Към нея е и онази лъжа, която се среща в психологическата диагностика в така наречената скала-социална желателност /лъжа/. В тази скала се задават въпроси изискващи социално желателни отговори или отговори с които бихме били приети или отхвърлени от социалната ни среда. Като например: „Взимали ли сте по погрешка чужд молив, химикал, запалка от бюрото или масата на колега или познат?”  Повечето хора отговарят с „не” , за да не ги помислят за „крадци”. А в живота на почти всеки от нас се е случвало в бързината да вземе нечия такава не толкова ценна вещ. Или на въпроса: „Случвало ли Ви се е да кажете нещо лошо по адрес на някой Ваш съсед или приятел?” Отново 70% от отговорите са отрицателни. Сякаш никога в живота си не сме коментирали някого?!

 Само една малка част от неистините е със сигурност зловредна – тип „интригант”. За нея не е нужно да се дават пояснения и подробности, тъй като всички сме наясно за неприятните и ужасяващи последици от такава лъжа.

Често лъжците могат да бъдат разкрити и без скъпоструващия детектор на лъжата. Във всяка книга за езика на тялото /невербално общуване/ са дадени подробни указания за това как да изобличим някой в лъжа. Но най-елементарния начин е по примигването. Заедно с пулса и кръвното налягане неволно се повишава и честотата на мигането. Когато събеседникът ви се кълне и казва „Честна дума”, погледнете в очите му. И ако ви направи впечатление, че примигва по-често, можете да бъдете сигурни, че ви баламосва!

И в заключение. Можете да хитрувате, но внимавайте как го правите, кога го правите, с кого, за какво и дали си заслужава. В крайна сметка обаче, рискувате ако попрекалите да бъдете разобличени. И както е и в песента „Ако си дал” по текст на Иля Велчев: „Ти закъсняваш понякога истина, но винаги, идваш при нас!”. Коментарите са напълно излишни.

Не приемайте твърде сериозно ежедневните провокации свързани с безвредната лъжа. Просто наблюдавайте, анализирайте, учете се и се забавлявайте. Защото живота е най-интересната, неповторима и стара човешка игра.

Автор: ФАНИ ВЛАДИМИРОВА, психолог

Психопатии и акцентуирани личности

СТАТИИ
 
    Развитието на човешката личност може да бъде нарушено в много направления, всяко едно от които засяга една или повече сфери: характер, интелектуалните способности, ценностно отношение и т. н. От широката гама, която тази област ни представя, избирам областта на характера, осъществяван в обществената мотивация на поведението. В практика ми като психолог често срещам такива отклонения. Ще разгледам предимно психопатиите и акцентуираните характери, тъй като понякога се спекулира с терминологията, омаловажава се или просто липсва достатъчно добре систематизирана информация за този тип поведенчески проявления.
      Според най-общото определение психопатията характеризира абнормно или дисхармонично изградена личност, която се отличава с определени разстройства и отклонения в емоционалната, волевата или нагонната дейност, т. е. предимно в характера, при напълно запазени, а понякога и развити над средното равнище интелектуално-мнестични възможности. Поради това основните трудности в поведението на тези личности произлизат от намалената им способност за пълноценна адаптация към живота и гладко вграждане в общността и междуличностните отношения. От тук произхожда и известното определение на К. Schneider, че психопата е човек, който сам се измъчва от своето състояние, или измъчва околните и обществото.
     В съветската психиатрия съществува още по-точно изкристализирано понятие, според което към психопатиите се отнасят патологичните развития на характера /дизонтогении/, отличаващи се главно с дисхармония в емоционалната и волевата сфера. 

ВЪЗНИКВАНЕ
      Психопатиите възникват като следствие на вродена или придобита в ранното детство непълноценност на нервната дейност. Те се формират под влияние на неблагоприятни психогенни ситуации и социални въздействия /особено на неправилно възпитание/.
      Психопатиите не са психично заболяване. Те представляват неправилно развитие и в тяхното протичане няма  начален стадий, стадий на разгънато заболяване, изход. Психопатните особенности се запазват през целия живот. Периодически те се усилват /декомпенсация/ или отслабват /компенсация/, но не изчезват напълно.

СИМПТОМАТИКА
      Психопатията се проявява в патологичните черти на характера, в неуравновесеност и дисхармония на личността. Всред психопатните личности се  срещат хора с различно интелектуално развитие, сред тях има и високонадарени. Обаче и високият интелект не позволява напълно да се коригира психопатния характер; обикновено се наблюдава обратното - психопатния характер се отразява на мисленето, правейки го субективно и едностранно.
      Психопатиите могат да се разглеждат и като патологични варианти на типовете висша нервна дейност, но тъй като то не е разработено достатъчно за целите на клиниката няма и надеждни методични подходи към определяне на типовете особености на човека.
      В зависимост от преобладаването на едни или други симптоми и групи от тях съществуват твърде различни класификации на психопатиите. Може да се каже, че почти всеки автор, работил в тази област, е предложил и собствена класификация. Разграничението им в различни варианти е силно затруднено, дори невъзможно. Налице е подчертана тенденция за преливане на симптоматиката. Това е дало основание на някои автори да приемат съществуването на една-единствена психопатия, която в зависимост от ситуацията може да се проявява по различен начин или пък да се нарича с различни термини според интересите и възгледите на отделните изследователи. Подчертава се, че никога под едно и също название не стоят еднакви психологически разновидности.
      За разпознаване на абнормната личност следва да се имат в предвид редица диагностични критерии: подчертана дисхармоничност на личността и поведението, отслабен контрол на влеченията, обичаен стил на отношения и взаимоотношения с околните, абнормен, траен стереотип на поведение, обхващащ цялата душевност, затруднена адаптация, рядко изживяване на субективен дистрес, възможно снижение на професионалните и социалните умения, възникване в детска, юношеска или по-късна възраст и продължаване в зряла възраст.

КЛАСИФИКАЦИЯ
      Предложената класификация е от X ревизия на Международната класификация на болестите. Тук са обособени девет вида разстройства на личността, на които съответстват девет типа акцентуирани личности с едни и същи наименования.

1.   Параноидно разстройство на личността.
Присъща им е прекомерна чувствителност, злопаметност, изопачено възприемане на действителността, превратно тълкуване на обноските и реакциите на околните като оскърбителни и враждебни. Постоянно съзират несъществуващи зложелателство, конспирации и заговори срещу тях.
Освен с мнителност, недоверчивост, подозрителност и егоцентризъм те се отличават и с едностранчиво мислене, с недостатъчна пластичност на психичната дейност.
Към тази разновидност би могло да се включи и т. н. кверулантно разстройство на личността. На тези лица са присъщи непоколебимо отстояване на собствените възгледи, постъпки и права. При обиди или накърняване на техните интереси с фанатична страст водят борба до пълно възтържестване на правдата, но така както те я разбират. Отправят десетки устни и писмени жалби и молби до съкварталци, районни и окръжни съдилища. Голяма част от живота им протича във водене на съдебни дела. С неизтощима енергия те пишат доноси, анонимни писма, критики, жалби, оплаквания срещу всеки, който се осмели да им се противопостави.

2.   Шизоидно разстройство на личността.
Отличава се с патологична затвореност, необщителност, откъснатост от външния свят, а изживяванията са насочени към собствения душевен мир. Присъща му е неспособност за изживяване на радостни чувства /ахедония/, гневливост, безразличие към похвали и към критики, понижени сексуални интереси, склонност към фантазиране, ексцентричност, неспазване на общоприетите социални норми на поведение. Към тях спадат и лица с привидна общителност, с голяма действена активност, но емоционално студени и ригидни.

3.   Асоциално разстройство на личността.
Характеризира се с антисоциални постъпки, конфликтност, гневливост, обвиняване на околните за собствените несполуки, агресивност, липса на чувство за вина, невъзможност за извличане на поука от наложени санкции, невъзможност за преживяване на емпатия и за поддържане на трайни взаимоотношения. Твърде нисък толеранс към фрустрация.

4.   Импулсивно разстройство на личността.
Изявява се с неочаквани, импулсивни реакции без оглед на предполагаемите последствия - експлозивност и конфликтност. Настроението е непостоянно, непредвидимо и капризно. Емоционалните реакции са в диапазона на гняв и ярост до изблик на топли чувства. Това са агресивни типове личности.

5.   Хистерично разстройство на личността.
Хистеричните симптоми се разпределят в три групи:
а/ Неврози /дисоциативни разстройства/;
б/ Психопатни;
в/ Психогенни психози.
В основата на тези три групи психопатологични състояния, с т. нар. хистеричен характер с присъщите черти на показност или демонстративност, театралничене и драматизиране на собствените оплаквания. Това са художествени типове личности с рязко превалиране на емоциите, с внушаемост и самовнушаемост, егоцентризъм, неустойчивост, сензитивност, ранимост. Важна негова особеност е манипулирането на най-близките с цел задоволявате на собствените потребности. У лица с подобна личностова структура се установява пропаст между техните желания и амбиции и действителните им възможности и способности. Хистеричната симптоматика е толкова многообразна, че едва ли има заболяване в медицината, което тя да не имитира повече или по - малко сполучливо.
Към групата на хистериите се разглежда и фантастната псевдология /от гр. псевдос - лъжлив и логос - слово или разказ, т.е. разказвачи на лъжи/. При тях най-силно изпъква склонността към разказване на невероятни факти, събития или сцени, които те изцяло измислят или пък разкрасяват обичайни случки. Някои от тях така са обиграни в своите лъжи и измислици, че забравят за истината или прибягват до нея само при грешки. Едни от тях сами вярват в своите фантастични разкази, а други умело си служат с тях с користни цели, търсейки едни или други материални облаги.

6.   Ананкастно /обсесивно-компулсивно/ разстройство на личността.
Известно е като себенеуверена и психастенна психопатия. Характеризира се с нерешителност, несигурност и мнителност, измъчват се от постоянни съмнения. Всичко многократно обмислят, обсъждат, обзети са от безпокойство. Присъщ им е перфекционизъм, педантизъм и ригидност, а също празно мъдруване и “предъвкване”. Проявяват подчертана склонност към самоанализа, липсва им чувството за реалност /П. Жане/.
Някой от тях притежават добри интелектуални способности и богат кръгозор, но не винаги са в състояние да изградят собствено семейство и личен живот. И. П. Павлов ги определя като слаб мислителен тип. На тази основа възникват най - различни натрапливи мисли и действия, страхове и опасения. Понякога изпитват нужда да планират всички дейности за по - близкото и по-далечното бъдеще до най-малките детайли, като не се съобразяват с промените в действителността.

7.   Анксиозното разстройство на личността.
Изявява се с постоянен страх, тревога, напрежение, мрачни предчувствия, стеснителност, несигурност и малоценностни преживявания. Изпитват силно желание да се възприемат и да се харесат от околните. Проявява се свърхчувствителност към непризнаване, отхвърляне и критикуване. Поради необходимостта от сигурност и безопасност се води ограничен стил на живот. Охарактеризират ги още и като тревожни типове личности.

8.   Разстройство на личността със склонност към психологична зависимост.
Това са личности, които поради своята прекомерна подчиняемост и отстъпчивост стават зависими от околните. Предпочитат други да поемат отговорностите за техните важни дейности, изпитват нужда постоянно да бъдат уверявани, че няма да бъдат изоставени. Характеризират се още с отпуснатост, уморяемост и ограничена работоспособност и намалена психическа издръжливост.

9.   Други разстройства на личността.
Поради преливането на различните черти на различните патологични типове личности и многообразието на проявите у един индивид, не рядко точната диагностика е несигурна. В тези случаи се използва рубриката “Други разстройства на личността”. 

АКЦЕНТУИРАНИ ЛИЧНОСТИ
Акцентуираните личности представляват по-леки степени на аномалии в структурата на личността. Някои ги разглеждат като междинно звено между норма и психопатия. За първи път са обособени и подробно описани и изучени от К. Leonhard. В зависимост от водещите психопатологични симптоми, личностната акцентуация бива:
а/ параноидна, б/ шизоидна, в/ дисоциална, г/ импулсивна, д/ хистерична, е/ ананкастна, ж/ анксиозна, з/ зависима, к/ друга.
      Той търси “средната” структура на личността, вниква в “типичните” характерови черти, набелязва подреждане на “типове патологични личности”. Обособява група личностови разновидности, които са междинни между психопатните и нормалните личности. При тях нито количествено, нито качествено се достигат степените, присъщи за психопатиите. Прави опит за съпоставяне на тези “акцентуирани” личности със съответните им психопатии по следният начин:
-сензитивни личности  - параноидни психопати
- педантични личности - ананкастни психопати
- демонстративни личности - хистерични психопати
- несдържани личности - епилептоидни психопати
- слабоволни личности - импулсивни психопати
- хипертимни личности - хипоманиакални психонати
-свръхсериозни личности- субдепресивни психопати
      Схващането за акцентуацията на характера като понятие, отделено в допълнение на психопатиите за обозначаване на крайните варианти на нормата по отнoшение на типовете характери, е изучено в съвременните условия на живот от Е. Личко. Той приема, че тук за разлика от психопатиите чертите на определен тип характер могат да се изживяват не постоянно, не във всяка обстановка и не при всички условия, а само в определени ситуации или в някои периоди от живота. За разлика от психопатиите акцентуацията на характера обикновено не пречи за една задоволителна социална адаптация. Сривовете на адаптациата са непродължителни и обусловени от психотравмата или съответната ситуация, която нанася удар на мястото на най-малкото съпротивление.
      Според А. Е Личко на всеки тип акцентуация на характера са свойствени определени форми на невротични разстройства, както и особености на афективните реакции и патологичните нарушения на поведението. При всеки тип на акцентуация избирателно потогенни се оказват различни психогенни фактори, докато по отношение на други неблагоприатни влияния на средата понякога се наблюдава изразена устойчивост.
      А. Е. Личко разглежда поведенческите реакции у юношите, свързвайки ги с налична психопатия или акцентуация на личността. Към поведенческите реакции той причислява делинквентността, дромоманията, алкохолизмът, наркоманиите, суицидното поведение. Без да се отрича значението на психопатията, не може да не се отбележи, че нерядко това са невротици или юноши в кризисно състояние. Поради фрустрация от ранно детство, поради чувство на самотност или несигурност те се включват в група, където са “разбрани” и “оценени”. Поведенческите реакции често са израз на протестно поведение.

  ПАТОПСИХОЛОГИЧНА ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА
          Диагностицирането на отклоненията в развитието на личността /психопатии/ става все по-трудно предвид, прогресивните тенденции на съвременната психиатрия за стесняването на обема на това понятие за сметка на псевдопсихопатиите или психопатоподобните състояния на невротичните развития. То се усложнява още от значително по-динамичното им протичане при съвременните условия на живот, както и поради реалното увеличаване на граничните състояния, свързани с патоморфозата на ендогенните психози и по-специално шизофренията, с повишения черепномозъчен травматизъм, алкохолизъм, токсикомании и други интоксикации на ЦНС. Именно и това налага един по-комплексен подход към диференциалната диагноза.
      Психологичното изследване е важна част от изследването на личностовите разстройства. Унифицираната форма на наблюдението при психометричните личностови методи и използването на статистичната норма за основа на диагностичната преценка преодоляват в значителна степен субективизма и интуитивния характер на чисто клиничния подход. Но тъй като поведението и преживяванията са условно измерими, то диагнозата, основаваща се на резултата от това измерване, носи хипотетичен характер и може да стане валидно само при разглеждането и в цялостния ситуационен клиничен и социалнокултурален контекст на наблюдението. Следователно отклоняването от статичната норма, установено психометрично или опитно, не решава само по себе си въпроса за диагнозата “психопатия”. То ни дава представа само за наличието на едни или други личностови особенности на лицето, степента на които варира в широк диапазон. 

 МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА
      Основен метод в психодиагностиката на отклоненията в развитието на личността е Минесота-тест/ММРI- MinesotaMultiphasicPersonalityInventory/. Дава възможнаст за синдромно очертаване на личностовото разстройство в рамките на включените в състава му основни скали на хипохондрията, депресията, хистерията, асоциалната психопатия, мъжественост- женственост на интересите, параноята, психастенията, шизоидията, хипоманията, социалната интроверзиа-екстраверзия, както и с помоща на редица допълнителни скали. Близък по състав до кратките форми на ММРI е създаденият от нас въпросник за невротични тенденции и личностови особенности /ВНТЛО/ /А. Кокошкарова - 1976/.
      Други многофазови личностни въпросници за приложение са Giessen-тестът. FPIна Fahrenbergи H. Selg/1970/ включва 12 личностови измерения: невротичност, агресивност, депресивност, възбудимост, общителност, отсъствие на напрежение - отпуснатост, стремеж за доминиране, подтиснатост /склонност към задръжки/, откритост, екстраверзия, емоционална лабилност и мъжественост.
      Giessen-тестът обхваща в шест основни скали, конструирани биполярно, също така 12 типа личностови отклонения главно в сферата на социално-психологическите отнасяния на личността: позитивен-негативен социален резонанс,
- доминантност-подчиняемост,
-ананкастност-понижен самоконтрол,
-депресивност-маниакалност,
- шизоидност-отвореност,
- социална потентност-импотентност.
      За диагностиката на асоциалната психопатия, криминалното поведение и епилептичната личностова промяна представляват известен интерес и въпросниците за агресивни тенденции на личността.За тази цел у нас са създадени два теста, а именно въпросниците на Bus-Durkee и на Saltz-psteinв западногерманската им версия на Н. J. Kornadt /1982/ /А. Кокошкарова - 1983/.
      Освен с помощта на оценъчни и самооценъчни личносови тестове отклоненията в личностното развитие могат да бъдат доловени често по един много по-демонстративен и убедителен начин при използването на проективните личностови методи /ТАТ, сценотест, рисувателни тестове и други/, както и чрез интеракционните методи /социометрия, групов Роршах и други/.
      Особено трудно е разграничаването на абнормната структура на личността от невротичното развитие. Диагностицирането на невротичното развитие се основава преди всичко на щателната психологична екслорация и на разкриването на “конфликтогенната” генеза на личностовото с всички адекватни за тази цел психологични методи, в това число и с психотерапевтични методи кото репродукцията и интеракционната групова психотерапия, представляващи надежден диагностичен инструмент за установяване на актуалните конфликтни изживявания на пациента и на неговата социална адаптабилност.
 
Автор: ФАНИ ВЛАДИМИРОВА, психолог

Фактори предразполагащи към психично заболяване

СТАТИИ
 
      Съществува спор по въпроса каква е границата между един душевно болен човек и душевно здрав такъв. Границата много трудно може да се постави, ако се съди само по отделни прояви на даден индивид. За едно правилно заключение върху състоянието на един индивид трябва да се вземе под внимание съвкупността от симптомите, които показват едно рязко изменение на личността в сравнение с предишното нейно състояние. Такова изменение на личността може да стане постепенно или изведнъж. Изменя се характерът, начинът на мисленето, влеченията, чувствата и постъпките на личността. Тук не влизат, разбира се, ония изменения, които наблюдаваме във всеки човек през различните периоди на неговата възраст. Това са естествени изменения, дължащи се на физиологични промени  в организма на всеки човек. Патологичното изменение на личността обхваща онези промени, които се наблюдават за дадена възраст и при дадени обстоятелства, като се изключат нормалните физиологични изменения на личността.
      Обикновено причините предизвикващи едно душевно заболяване, никога не са единични. Преди всичко съществуват причини, които подготвят организма за такива заболявания, които разстройват неговата нервна система и организма изобщо.
      Предразполагащите причини биват общи, колективни, когато въздействат на много хора едновременно и индивидуални, когато се отнасят до отделния човек. Ще бъдат разгледани общите предразполагащи причини.
      В това отношение трябва да посочим като съществена предразполагаща причина цивилизацията, разбрана в най-широк смисъл на думата. Безспорно, че цивилизацията е донесла и продължава да носи на човечеството много блага, издигнала го е интелектуално, облагородила го е морално, опростила е много страни на живота, като е увеличила удобствата, улеснила е производствата, начина на съобщенията, увеличила е и е разнообразила удоволствията, но заедно с тези блага животът в друго отношение се е усложнил много. Преди всичко човек сам никога не може да използва всички културни блага, които днес животът  му предлага поради липса на средства. Днес благата станаха много, но средствата, чрез които човек може да ги получи, са недостатъчни. Културните нужди на всеки човек растат, а средствата за препитание намаляват. При това изследванията са установили, че макар културният живот да е донесъл много придобивки, то борбата за съществуване във високо културните народи е много по-трудна, по-мъчна отколкото в по-примитивните страни. Тази тежка борба днес вече се изнася, не както преди, чрез телесно напрежение и мускулна сила, а от мозъчното напрежение. Но тъй като в тази борба мозъчното напрежение не отпочива, то с течение на времето мозъкът се изтощава. Крайностите при разпределението на благата, крайната мизерия и голямото богатство, придружено с излишества, носят в себе си елементите на разрушение на човешката психика.
      Като важен етиологичен фактор при душевните болести се явява полът. Неговото влияние върху душевните болести напоследък особено много занимава умовете на психолози и психиатрите, но неговото окончателно изучаване все още не е завършено. Общо взето шансовете за заболяване у мъжете и жените са еднакви. Съотношението между заболелите мъже и жени не се отличава рязко. Разлика съществува повече в характера на заболяванията у мъжа и жената. Мъжете боледуват повече от различни мании, неврастения, епилепсия, Paralysis progresiva и пр. Жените обаче боледуват много по-често от истерия, меланхолия, dementia praecox и пр.
      Семейното положение също има голямо значение. Статистическите сведения показват, че най-голям процент на душевно болни дават старите ергени, старите моми, вдовците и вдовиците.
      Възрастта също представлява фактор при душевните болести. Периодът на пубертета дава силно покачване процента на душевно болните деца. Според Наgen в този период /до15год./ момчетата заболяват много по-често от момичетата /на 25 момчета – 7 момичета/. След 15-годишна възраст тази неравност в процента бързо се изравнява. Най-голям процент на заболяване дават хората до 40-годишна възраст. Според Krafft Ebing 6% от всички болни жени заболяват в климактериума.
      Усилената умствена работа, придружена със силни душевни напрежения, също може да предизвика заболяване. Особено значение в случая има страхът, че дадена работа не ще бъде свършена в определен срок, или че ще бъде подложена на силна критика.
      Друга важна причина за душевните заболявания е наследствеността. Никое друго страдание не е така силно предаваемо на поколението, както душевните болести. В едни случаи се предава на поколението само страдание на родителите, а в други случаи – само предразположението към такова заболяване, което е по-често явление.
      Към психо–социалните фактори се отнасят интерперсоналните отношения, възпитанието, образованието, семейството, професията, доходът, социалното положение, местоживеенето, жилището, класата и др. /20/. Специално внимание изисква социалната роля и социалната позиция на личността. Смяната на социалния статус, понякога води до сериозни изменения в психичната дейност. Резкия преход към нови условия и начин на живот, например социална мобилност, изменение в демографския състав, може да се изрази с т. н. социално – културна деградация, т. е. преминаване към по-ниска култура, която пък обуславя дезадаптивно поведение, например алкохолна консумация. Към групата на социалните фактори се включват още приетите норми за разрешаване на конфликти, културата на интерперсонолните взаимодействия в семейството и в социалната общност.
      Повечето от социалните фактори влияят чрез психиката, т. е. придобиват значение на психо-социални фактори. Асимилирането им от личността, или с други думи, начинът на изживаването им, определя тяхната позитивна негативна или индиферентна значимост. По правило те са хронични, трайни и неусетно се превръщат във вътрешна същност на индивида. Способстват за изграждане, развитие, формиране на психиката и личността с нейните интереси, желания, амбиции, мироглед, насоченост, активност, психична реактивност и др. Разбира се,  не се изключва остро и подостро повлияване на психичните процеси и на първо място на чувствата.
      Професията, както бе споменато, също се сочи като психо-социален фактор. Доста голям е процентът на душевно болни между онези работници, които са заставени да живеят и работят при резки промени на температурата. Такива работници са готвачите, леярите, машинистите и пр. Същото се наблюдава и между работниците, които са изложени на хроническо отравяне с олово, живак и пр. Такива са работниците в печатниците, химическите фабрики и др. Тези професионални условия действат вредно на нервната система, както и на кръвоносната такава.
  Отклонения от психичното здраве.
      Към отклоненията от психичното здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията; неврозите; тревожността и страховете /фобии/; комплексите, психопатиите и други.
      За да се изключат недоразуменията, ще подчертая, че това не са заболявания на психиката /психични болести/, а по скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики.
      Първата е обективна /има външни измерения/: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се точността на регулацията на постъпките и прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията с другите хора. Втората е субективна  /усещат се вътрешни промени/: човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, постоянно или за дълги периоди се чувства неприятно напрегнат и неспокоен, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.


Автор: ФАНИ ВЛАДИМИРОВА, психолог
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg